Category Archives: Мигел де Сервантес

Мигел де Сервантес
(1547-1616)

Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 година, в Испания. Дата и мястото се предполага, че са Алкала де Хенарес, 29 септември, тъй като по традиция детето се кръщава с името, с което идва, а 29 септември е празникът на архангел Михаил. Също така почти нищо не е известно за майка му, за разлика от семейството на баща му. Бащата е хирург, дядото е заможен адвокат, а чичото е кмет на Кабора. Сервантес има още шест братя и сестри, което става известно единствено от завещанието на бащата.

През 1569 година, семейството се мести в Италия, където Мигел работи като камериер за Г.Аквавива, заможен свещеник, който е повишен в кардинал на следващата година. Тогава Мигел се записва войник във военноморския флот, разположен в Неапол, под ръководството на испанската корона. Той прекарва там една година, преди да пристъпи към активна служба. През септември 1571 година, Сервантес отплава с кораб на флота, който бил част от „Светата лига” (коалиция на папата, Испания, република Венеция, република Геноа и др.), която победила османската флота, а битката струвала много жертви и на двете страни. Макар че страдал от силна треска, когато битката се състояла, Сервантес отказал да се покрие, а настоял да вземе участие в боя, тъй като предпочитал да умре за своя Господ и за краля, отколкото да се крие под завивките. Тъй се бил смело на борда на кораба и получил три огнестрелни рани – две в гърдите и една в лявата ръка, която причинява обездвижването й. По-късно Сервантес винаги си спомнял с гордост за тази битка, смятайки, че е участвал в събитие, което е променило европейската история.

След битката при Лепанто, Сервантес прекарва в болница шест месеца, преди раните му да заздравеят достатъчно. От 1572 до 75 той продължава с войнишкия живот, който протича основно в Неапол. През последната година, той отплава с препоръчани писма до краля от дука на Сеса. Когато достига до каталонския бряг, е атакуван от алжирски пирати. След сериозна съпротива, при която загиват капитанът и много членове на екипажа, оцелелите са взети за заложници. Сервантес прекарва пет години като роб в Алжир, прави четири неуспешни опита за бягства, накрая бил откупен от своето семейство и се завръща при тях в Мадрид. Не е изненадващо, че тази част от живота му намира израз в произведенията му – в две големи пиеси, чието действие се развива в Алжир и в част от „Дон Кихот”.

През 1584 година той се жени за много по-младата от него Каталина де Салазар. Смята се, че нейният чичо е прототип на дон Кихот. На следващата година публикува първата си новела La Galatea. През следващите двадесет години, Сервантес води почти номадски живот. Поради финансови проблеми, работи като чиновник към испанската армада, по-късно и като събирач на данъци. Заради несъответствия в сметките, които води, попада в затвора два пъти за общо три години. През 1605 година, когато е във Валадолид, той успешно завършва първата част на „Дон Кихот”, публикувайки я в Мадрид, където той се установява две години по-късно и живее и работи там до смъртта си.

Книгата „Дон Кихот” не успява да направи писателя богат човек, но му носи международно признание. Популярността е толкова голяма, че се появява продължение на книгата, което е написано от неизвестен писател. Сервантес разбира се, малко по-късно сам пише продължението и втората част е публикувана през 1615. Тя е трябвало да се появи две години по-рано, към книгата му Exemplary Novels (Примерни новели), която е сборник от различни истории.

Мигел де Сервантес умира в Мадрид на 23 април 1616 година. В памет на тази дата, на която умира и Уилиям Шекспир, Юнеско я определя като международен ден на книгата. На се знае нищо за гроба му, освен че е погребан според завещанието си в женски монашески ореден на манастир на Светата Троица, към който принадлежала и дъщеря му Изабела. Няколко години по-късно монахините се преместили в друг манастир, отнасяйки със себе си останките на своите мъртви с тях, но не е известно дали останките на Сервантес са били включени в това преместване и така е загубена следата къде всъщност се намират.

Цитати от Сервантес